1. Античност
Кнежа е разположена в Северозападна България, на 30 км. Южно от р. Дунав, на 8– 14 км. източно от р. Искър, като обхваща централната равнина между двете реки и р. Скът. Благоприятните климатични условия и плодородната черноземна почва са привличали човека още от праисторически времена, когато през тези земи са преминавали най-различни племена и орди.През различните исторически епохи землището на Кнежа е населявано от народите на: траки, славяни,прабългари, римляни, келти, гърци и др.
Проучените досега археологически материали свидетелстват, че тези земи са обитавани хилядолетия назад. Най-старите артефакти са от праисторически времена, датиращи от първата половина на бронзовата епоха и произлизат от местността Кривуля. От времето на траките датира и надгробната могила от м. Кошутаняка,където е разкрито погребение от средата на второто хилядолетие пр. н . е.Свитото положение хокер доказва, че обитателите по тези земи са траките. По време на желязната епоха траките продължават да обитават района на Кнежа, за което свидетелстват надгробните могили в периферията на града, в една от които е намерено тракийско въоръжение. При разкопки на друга могила в м. Кошутаняка еоткрито погребение чрез трупоизгаряне, датирано от второто хилядолетие пр. н.е., от където е и въоръжените на тракиеца.
От периода на римското господство I – IV в. сл. Хр., в днешното землище на Кнежа са разкрити няколко селища. Първото се намира северозападно от града, в м. Сребрен, където е открита керамика. Второто селище е открито в м.Върбица, откъдето и произхожда част от мраморна колона. Трето тракийско и римско селище обхваща центъра на днешния град Кнежа – от Читалището до Общината, и част от кварталите на запад от тази линия. При изкопни работи тук са открити глинени съдове, хромели и монети. Монетните находки дават информация за развити търговски и стоково-парични връзки и отношения между късно-античните градове и местното население. Четвъртото селище се намира в североизточната част на сегашния град, за което свидетелстват натрошени глинени съдове,покривен материал, натрошени римски тухли. Петото селище е в м. Маринов геран,където са намерени керамика и монети. Останки от шестото тракийско селище са в м. Гостиля, северно от шосето в края на землището, от където са открити глинени съдове и др. Последните две селища са на римския път от Улпия Ескус при с.Гиген за Монтана. В м .Захлупен геран и южно от Пресолското кладенче в бранището са намерени още археологически артефакти.
2. Средновековие
От времето на Първата българска държава – VII – X в. са известни две селища, които са разположени върху културния пласт на тракийските селища от римската епоха в м. Гостиля и в центъра на днешния град.
Още със създаването на Българската държава, землището на Кнежа влиза в нейните предели, доказателство за което са следите от едно от трите погранични укрепления - Аспарухови валове, и по-точно Островския вал, наречен още Окопа.Той започва от с. Габаре и в българска територия завършва на р. Дунав до с.Остров, където продължава и в Румъния. Дължината на вала е 58 км., ширината в горната част е 5 м, ширината в основата – 2,5 м, дълбочината на окопа е 3 м. Врезултат на дългогодишна обработка, както и процесите в природата, в по-голямата си част Окопа е заравнен. Екипът на Исторически музей – Кнежа направи проучване на въпросите свързани с Аспаруховия вал, като пряк резултат от което представлява комплект документи, включващи карти и снимки на актуалното състояние на Аспаруховия вал.
Въпросът за името на селището „Кнежа” все още предизвиква полемика, тъй като съществуват две различни мнения. Според едното, името произлиза от славянското название за владетел, племенен вожд – „княз”. В официалната османска документация, както и в географските карти от XVI, XVII и XVIII в. често се среща названието „Кнежа”, „Кнезе” и т.н. Другото твърдение е, че името на града произлиза от кралската босненска фамилия Кнежевич, живяла през XIV век на територията на гр. Кнежа. Смята се, че замъка на фамилията се е намирал до т.нар. Голяма чешма, за което местното население разказва и легенди.
3. Османски период и Освобождение
След падането на България под османско робство местното население е било принудено не веднъж да напуска родните си домове, заради жестоката експлоатация и подтисничество. Заселват са се в съседни селища, а някои търсят убежище в Румъния и Русия. Известно е че през XVII в. Кнежа е била владение на османския феодал – Исмаил, поради което е носела името Исмаил Бунар. В народната памет има предания, че в Кнежа често са си давали срещи и са издевателствали ордите на Осман Пазвантоглу и всевъзможни разбойнически банди.
По време на борбите на българския народ за Освобождение, населението на Кнежа също взема участие. Революционният комитет в Кнежа действа от 1873 – 1874 г. и е ръководен от Сребро Стойновски и учителя Въло Гърков. През следващите години в комитета се включват Филип Симидов и Михаил Попиванов. От съображения за по-голяма сигурност околийския комитет отбягва да заседава в Оряхово и провежда заседанията си в Кнежа. По време на Априлското въстание през 1876 г. Врачански окръг не взема участие, при което и кнежанските съзаклятници не се включват в борбата.
Започва Освободителната Руско – турска война. На 15. 06. 1877 г. руските войски правят десант при Свищов. В бърз ход на 30 юни от Видин за Плевен през Кнежа преминава 40 хилядната армия на Осман паша. Местното население разказва,че османския военачалник наблюдавал преминаващата си армия от чардака на сградата, където в момента се намира Историческия музей. По молба на няколко кнежане, от с. Махалата /днес гр. Искър/ пристигат трима румънски конници, при което единя от тях е убит в първа махала. Тази е първата и единствена жертва,дадена за освобождението на Кнежа от османско робство. Убитият войник се казва Предо от румънски кавалерийски отряд на капитан Пандуро и е погребан от местното население в двора на църквата зад олтара.
На 6 ноември 1877 г. 3 000 руски войници преминават през Кнежа и установяват българска власт. Наредено е общинско управление с кмет Цветко Вълчов Ролански и помощник кмет Въло Гърков. По същото време в опълченските дружини, които се сражават заедно с руските войски във войната, участват и двама души от Кнежа.Това са Дамян Петров Дамяновски /Ашлака/ и Христо Цветков Шарабански /Комитата/.
4. Селско стопанство
Селското стопанство е основен поминък на хората в района, което го поставя на челни позиции при задоволяване на техните потребности.
Общата обработваема земя в Община Кнежа е 299 091 дка.
Структурата на територията по начин на ползване според баланса е следната:
- Селскостопански фонд - 299 091 дка
- Горски територии, вкл. тр. насаждения - 2 380 дка
- Населени места - 12 763 дка
- Водни площи - 570 дка
- Територии за транспорт - 1 378 дка
Най-голям е делът на селскостопанския фонд, като обработваемата земя е около 85%-90% . В землището на общината няма необработвана земя /пустееща/.
От селскостопанския фонд за нуждите на селското стопанство площта е разпределена по населени места , както следва:
- Кнежа - 171 266 дка
- Бреница - 77 146 дка
- Еница - 29 705 дка
- Лазарово - 20 974 дка
Горски фонд има само на територията на Кнежа и Бреница.
Населените места са :
- Кнежа - 6 558 дка
- Бреница - 3 318 дка
- Еница - 1 340 дка
- Лазарово - 1 547 дка
Водните площи са разпределени по населени места с обща площ 570 дка
Териториите за транспорт са:
- Кнежа - 485 дка
- Бреница - 602 дка
- Еница - 56 дка
- Лазарово - 235 дка
В района на Община Кнежа почвено-климатичните условия са много подходящи за развитие на зърнени култури, зеленчукопроизводство, отглеждане на билки и трайни насаждения. Основна пречка е напояването на културите. В средносрочна перспектива селското стопанство ще е отрасъл с висока скрита безработица и предимно сезонна заетост. Общината може да подпомогне местния пазар на труда като предоставя с преференции общинска земя, общински сграден фонд на фирми, които откриват нови работни места.
Даже и според най-оптимистичните прогнози за експанзия на малките и средни предприятия те не биха могли да абсорбират свободната работна ръка. В община с традиции в земеделието, агробизнесът става все по-съществена възможност за достъп до поминък и средства за прилично съществуване.
5. Растениевъдство
Растениевъдството е основно направление, което задоволява нуждите на населението.
Наличието в района на черноземни почви позволява отглеждането на култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица.
Липсата на оборотни средства за провеждане на кампанията по жътвата и подготовката за сеитба и ограниченото действие на системата за търговия със складови запаси принуждава производителите да продават продукцията си на цени, които в някои случаи са под себестойността.
Най-голям дял в растениевъдството заема пшеницата. През 2003 г. са засети 53 308 дка пшеница и 16 806 дка с ечемик.
Засетите площи от земеделските кооперации с царевица възлизат на 28 129 дка , слънчоглед 41 699 дка .
Нисък е процента на трайните насаждения в общината. Само в землището на гр.Кнежа съществува овощна градина с ябълки на площ 106 дка и годишно производство 86 тона.
Зеленчукопроизводството е трудоемка дейност , но в сравнение с минали години се увеличава броя на земеделските производители отглеждащи различни видове зеленчукови култури.
В Община Кнежа има Професионална гимназия по земеделие ”Стефан Цанов” – за обучаване на селскостопански специалисти със средно образование по специалностите: аграр-икономист, растениевъд, специалист растителна защита и агрохимия, земеделски техник.
Земеделските кооперации и частните фирми се управляват от висококвалифицирани специалисти.
На територията на гр.Кнежа се намира единственият в страната Институт по царевица, в който се създават нови сортове царевица. В близост до него се намира и предприятието “Сортови семена-елит” ЕООД-гр. Кнежа, от който кооперациите и фирмите закупуват висококачествени семена за посев.
Наличната селскостопанска техника е собственост на кооперациите, Институт по царевицата-гр.Кнежа и частните фирми/ ЕТ”Светлин Илчовски”, ЕТ “Прис-Борислав Горанов” ,”СИБИ - Илчовски” ЕООД -гр.Кнежа, ”Грейн комерс”-АД-Кнежа, ЕТ”Кранигел-Игнат Пеловски”, ЕТ”Светослав Илчовски” и др./
Към настоящият момент поливното земеделие и свързаните с напояването и отводняването на земеделски земи дейности са в дълбока криза. Наблюдава се чувствително намаляване на напояваните площи. Наложително е реиновиране на хидромелиоративните съоръжения и възстановяване функциите на напоителни системи.
Рискови фактори за напояването в общината са незавършената поземлена реформа, лошото състояние на вътрешно каналната мрежа, неукрепналите все още без строго дефинирани интереси земеделски производители, както и в известна степен липсата на пазар. Други причини са високата цена на водата, хидромелиоративната такса, чиито дял в разходите за напояване заплащани от земеделските производители е висок.
6. Животновъдство
Богатата фуражна база, традицията в поддържане на племенни стада и научно-производствените вериги са били предпоставка за завидно добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те, пазарната инициатива започва да наваксва чрез създаването на нови и обновяването на малки стопанства в заварените говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни ферми. Дребното животновъдство (в малки частни стопанства) продължава да покрива преобладаващия дял на статистическите количества.
Като основни направления на развитие могат да се посочат отглеждането на едър и дребен рогат добитък в личните стопанства, които осигуряват храна под форма на мляко, мазнина, и месо за населението, а наред с него и дребните пернати животни. Тежката икономическа обстановка в страната допълнително подсилена от международната протекционистична политика на съседните ни страни доведе до поголовно унищожаване на добри животински видове и елитни стада.
7. Бизнес
Дълго време селище Кнежа е било най-голямото село в България и се е славило с модерното за времето земеделие. Сега в града наред със земеделието има и промишлена база.
Благоприятното и географско положение, наличието на пътища от ІІ, ІІІ, ІV клас определят развитието на общинската икономика. Приоритетни отрасли в нея са селското стопанство, търговия и промишленост.
8. Фирми
“Сортови семена Елит” ЕАД
Предмет на дейност: създадена 1977 год.;
специализирана фирма за производство,
заготовка и съхранение на посадъчен материал
от всички семена на семепроизводствената
схема и от всички култури.
Продукт: хибридна царевица, грах, фий,
пшеница, ечемик, овес и др.
Брой служители: 29
Собственост: държавна
Кооперация “Зора”
Предмет на дейност: селскостопанска продукция
Продукт: зърно, семена, мляко
Брой служители: 116
Собственост: частна
Кооперацията е защитила проект по Програма САПАРД
ПК “Напредък”
Предмет на дейност: преработва пшеница
Продукт: хляб, хлебни и сладкарски изделия
Брой служители: 60
Собственост: кооперативна
ЗППК “Победа”
Предмет на дейност: производство на селскостопанска продукция; услуги
Продукт: царевица, пшеница, ечемик, овес, грах и др.
Брой служители: 39
Собственост: частна
*На територията на Община Кнежа функционират 7 земеделски кооперации
“СИБИ - Илчовски” ЕООД
Предмет на дейност: селскостопанска
Продукт: зърнени култури
Брой служители: 50
Собственост: частна
ЕТ “Светлин Илчовски”
Предмет на дейност: селскостопанска дейност и услуги
Продукт: зърнени култури
Брой служители: 60
Собственост: частна
“Колендро” - АД
Предмет на дейност: производство на зърнени култури
Продукт: царевица, пшеница, ечемик, овес, грах и др.
Брой служители: 22
Собственост: частна
ЕТ “Прис - Борислав Горанов”
Предмет на дейност: производство на
зърнени култури
Продукт: царевица, пшеница, ечемик,
овес и др.
Брой служители: 11
Собственост: частна
*По- голяма част от земеделските кооперации и предприемачи са получили средства от МЗГ по кредитни линии на ДФЗ и Програма САПАРД, които използват за модернизиране на земеделската техника и внедряване на нови производствени технологии.
“Олива” АД
Предмет на дейност: основна дейност
изкупуване на слънчоглед и производство
на рафинирано слънчогледово масло и
експелер, работа на ишлеме; “Олива”АД
предприемат мерки за модернизиране и
внедряване на нови технологии за
производство.
Продукт: рафинирано слънчогледово
масло и шрот
Брой служители: 100
Собственост: частна
Дружеството усвоява средства по Програма
САПАРД, с който предвижда реконструкция
на цех – рафинерия и изграждане на нова
екстракция.
“Мелница Надежда - Братя Гъркови” ООД
Предмет на дейност: преработва пшеница
Продукт: произвежда и продава брашна, хляб и хлебни изделия
Брой служители: 18
Собственост: частна
ЕТ “Искър 2 – Гено Паньов”
Предмет на дейност: Хлебо-производител
Продукт: производство на хляб и хлебни изделия
Брой служители: 12
Собственост: частна
ЕТ “Сребрина – лукс”
Предмет на дейност: транспортни услуги; производство на безалкохолни напитки
Продукт: разнообразни безалкохолни напитки
Брой служители: 6
Собственост: частна
“Балканкар - Г. Михайлов” АД
Предмет на дейност: дружеството е
специализирано в производството,
сервиза и ремонта на електроизделия
за каростроенето
Продукт: електромагнити, реверсори,
двигатели, електро табла и инсталации,
бобини, ротори и др.
Брой служители: 63
Собственост: частна 33 %; държавна 67%
“Антикороза” АД
Предмет на дейност: частно акционерно дружество с многогодишен опит в производството на химически препарати
Продукт: препарати за защита на металите от корозия, консерванти, фосфатиращи смеси, почистващи, миещи препарати и каша за ръце, смазочно – охлаждащи течности, антифриз и др.
Брой служители: 21
Собственост: частна
“Стъклопластик” АД
Предмет на дейност: преработваща индустрия
Продукт: FGRP резервоари и тръби
Брой служители: 15
Собственост: частна
Дружеството изнася резервоари за страни извън Европейския съюз
Основни работодатели са както кооперациите и арендаторите, така и общинска администрация.
Стимули за фирми
- В общинска администрация е сформиран екип от специалисти Местно икономическо развитие, които подпомагат потенциалните инвеститори;
- Общината разполага със собствена обработваема земя, която се предоставя на желаещи производители под наем или аренда;
- В общината са обособени и утвърдени от ОбС – Кнежа терени за учредяване на възмездно право на строеж на търговски, промишлени и стопански обекти;
- Общинска администрация съдейства на скъсяване на сроковете за издаване на проектна документация;
- Общинска администрация ще осигурява връзка между потенциалния инвеститор и всички институции издаващи становища и разрешителни за инвестиционни проекти;
В общинска администрация има офис на Местна инициативна група – Кнежа.